Основна причина, поради която местните марки глюкомери продават своите тест ленти само на около половината от цената на вносните марки, е техният значително по-нисък обем на продажбите. Освен това фактът, че почти всички лечебни заведения използват вносни марки, показва значителна разлика между местните и вносните продукти.
Докато постигането на отлична стабилност и точност в една или две партиди тест ленти не е трудно, осигуряването на постоянна стабилност и точност във всяка партида е предизвикателство. Дори големите международни производители се борят да гарантират перфектна точност всеки път. Например Johnson & Johnson изтегли множество партиди тест ленти в световен мащаб през 2005 г. поради грешки в кодирането. Тази разлика в технологията се крие във факта, че големите международни производители обикновено могат да контролират стабилността до 5% и точността до над 95%, докато по-малките производители и местните продукти често не достигат тези нива.
Накратко, основната технология на системите за бърз мониторинг на кръвната захар е доста сложна. Разликите в технологиите между производителите могат да се дължат само на това кой има по-добро разбиране на технологията. Никой производител няма абсолютен контрол върху всички основни технологии. Всеки непрекъснато проучва. Инцидентът с калибрирането на Johnson & Johnson през 2005 г. и инцидентът с Roche FDA в Съединените щати през 2007 г. показват, че дори водещите международни компании нямат абсолютен контрол върху технологията за бързо изследване на кръвната захар. Ако това е така за тези големи производители, тогава ситуацията за по-малките производители може да си представим.
